Лени Кравиц има една страхотна песен, която се казва "вярвай в мен" и е в главата ми от много време насам.

След броени дни ми предстои изпит, от който зависи развитието на живота ми. Всичко говори срещу мен - резултати, хора, семейство и т.н. Не съм сигурна дали ще успея и този път да се издигна от калта и да докажа на тези хора, че аз мога. Сега осъзнах всъщност колко е трудно да повярваш в себе си, когато никой не вярва в теб. Просто ми се иска да има един единствен човек до мен в този момент, който да вярва в мен и да не ме оставя. В такива случаи се обръщам винаги към най-добрата ми приятелка, но този път просто не мога. Приятелите ни са я хванали в примка и я натоварват със своите "проблеми" и не мисля, че точно аз трябва да се обърна в този момент към нея със сълзите си. Исками се тя да е до мен и да мога да й изплача цялата болка, която тая в гръдния си кош, но просто не искам да стана и аз част от тълпата хора, които реват за щяло и нещяло.

Затова пиша в този блог, защото се надявам да има поне 1 човек, който да може да ме разбере. Да разбере болката, която ме изгаря ден след ден и ме превръща в нищожен прашец ... Семейството ми вместо да ме подкрепи, ме кара да се чувствам като нищожество и провал. Това нормално ли е? Нормално ли е това, че намирам утеха в един много близък човек, който вече не е сред живите? Не е... Именно този човек ми се яви. Незнам дали беше от високата ми температура или от напрежението и всичко останало, което ме подтискаше, но просто се случи. Този човек се върна в живота ми и беше толкова реално, че не можех да преценя кой от нас е мъртъв. Само той се осмели да ми каже, че вярва в мен и само той ме накара да почувствам топла приятелска обич, без да си я прося като милостиня. В такъв момент се замислям затова колко много неща не мога да оценя и колко много неща преоценявам в този живот. Всичките жертви, които съм направила, за да накарам някой само да се усмихне. Сега всичко това ми се струва толкова безмислено и толкова глупаво, осъзнавам че съм едно безгръбначно същество, което става жертва на хората. Искам да се променя и да не страдам повече, да не завися от хората и тяхното мнение.

Но няма изход, няма и решение ...