Нова година - нов късмет, или пък не?!

Започвам да се чувствам забравена по някакъв начин... Може би е параноя или може би не е, но кой знае. Как трябва да се почувствам след като никой не ми звъни, а само аз звъня на този и на онзи? Не искам да се тормозя за такива глупости, но просто се случва, явно психиката ми е слаба. Както когато съм извън България, единствените хора, които се осмеляват да похарчат 60ст./мин и да говорят с мен по телефона са родителите ми. Всички други предпочитат циганските мтел смс-и, които са безплатни или изобщо да не ме потърсят. Мога да си представя как след 4-5 месеца ще се забравим напълно с тези хора, които са ми компания и как евентуално ще се видим след 10тина години на събиране на випуска.

Всеки се е въвлякъл в своята си драма с някой, а моята драма е на +1000км от тук и не искам да участвам в друга каквато и да било, но просто не става.

Когато става въпрос за най-близкия ми човек ще вляза не само в драма и конфликти, но и в самия огън. Нямам обяснение за този вид отдаденост, явно просто си е в природата. Тази вечер се замислих как мога да предпазя този човек от хорското лицемерие и интригантство ... и отговорът е, че не мога. Мога да се изправя срещу тези хора и да ги пратя по дяволите, но не мога да спра думите им. А всички знаем колко много могат да болят те понякога. В такива моменти във въображението ми се появява машината на времето, с която ходя на която си искам дата, в колкото си искам часа. Наистина е страхотна - с една върната секунда си поправям живота и се превръщам в съвсем различен човек. Но и ме лишава от разни неща - приятели, емоции, спонтанност.

На човешкото същество не може да му се угоди за повече от 5 минути, затова няма да продължавам, защото се усещам, че искам повече и повече. Искам повече от приятелите си, от семейството си и от самата себе си и не мисля, че това е нещо хубаво. Време е да се примиря с това, което имам и да съм благодарна, че го имам, защото има милиони хора по света, които го нямат. Единственото, което имаме по равно всички 6 милиарда на този свят са мечтите, защото всеки може да мечтае до безкрай. Затова нека си помечтаем за това, което искаме и което може би ще ни направи по-щастливи личности... Позволено е нали? Неслучайно смених толкова теми в този пост, защото умът ми е пълен с мечти и не иска да отвори място за проблеми.